Настаняване/НапусканеИзбор на дати
Гости2 гости
ДържаваЮжна Корея
Днес
Тънката Луна, останала ниско на източното небе точно преди изгрев. Виждат я само хората, които стават призори, затова тази фаза се забелязва най-рядко в целия месец. Както при младия сърп, тъмната част слабо се очертава от пепелявата светлина, но този път осветената страна е обратната. След няколко дни Луната потъва напълно в блясъка на Слънцето, настъпва новолуние и обиколката се затваря. Тъй като Луната се надига едва малко преди разсъмване, по-голямата част от нощта е тъмна — това е една от добрите седмици за гледане на звезди и на Млечния път.
Мястото точно преди затварянето на обиколката. Традицията го вижда като време за почивка — до следващото новолуние не е нужно да се пълни, а ако тук се пресилиш, новият цикъл започва с умора. Свали си днес една задача. И ако запишеш, макар и накратко, какво е останало от последния месец, след няколко дни на новолунието ще ти е много по-лесно да решиш какво да започнеш. Почивката не е спиране, а време, в което се решава следващото.
Небе, което виждат само хората, станали призори. Около час преди изгрев погледни ниско към източния хоризонт. Заедно с тънкия сърп в тази посока често стои и планета, която се вижда единствено призори. Тъмната част отново се очертава от пепелявата светлина, както при младия сърп, но този път осветената страна е обратната. И понеже Луната изгрява едва малко преди разсъмване, за гледане на звезди посред нощ този период е вторият най-добър след новолунието — от вечерта до малко преди разсъмване небето е тъмно изцяло.
Последен потъва в тъмнина западният край на Луната. Гримальди, разположен на долния ръб на Океана на бурите, е с едно от най-тъмните дъна на Луната и изпъква като черно петно дори с бинокъл. На север в същото море Аристарх е най-светлият кратер на видимата страна — не е много стар, затова изхвърленият материал е още светъл, и когато пепелявата светлина огрява тъмната част, той понякога се лови като самотна светла точка в нея. Стои ниско до източния хоризонт призори, така че е нужно място с открит изглед.
Близо до границата слънчевата светлина минава допирателно по повърхността и сенките стават в пъти по-дълги — лунният релеф се вижда най-добре не на най-ярката пълна луна, а когато е на границата. Границата се мести с около 12 градуса на ден, така че записаният тук релеф отстъпва мястото си на следващия за три-четири дни. Датата на следващата фаза по-долу е и датата, на която този списък се сменя.
Ловна Луна. Месецът, в който върху вече празните ниви се е ловувало преди зимата. Както при Жътвената Луна, и сега Луната изгрява няколко вечери подред рано, така че и след залез над полето е оставала светлина — същото явление като в предната точка, затова и то е толкова по-отчетливо, колкото по-далече си от екватора. Не е случайно, че двете имена стоят едно до друго — прибирането и ловът са си поделяли една и съща светлина. В българския народен календар октомври е Листопад, по падащия лист.
⚠️ Тези имена идват от сезоните на умерения пояс в северното полукълбо (Северна Америка и Европа). В южното полукълбо сезоните са обърнати, затова имената не съвпадат с истинското небе — януарската Вълча Луна е там в разгара на лятото, а юлската Еленова Луна — в разгара на зимата. Точно затова имената не се пренасят направо, а само се представят. И разминаването не е само в имената — обръща се и небето. Юнското пълнолуние, за което тук пише, че минава ниско, там минава най-високо, а ефектът на септемврийската Жътвена Луна — „часът на изгрева почти не се измества няколко вечери подред“ — там идва през март. Ако гледаш онова небе, чети със сезоните, преместени с половин година.
title
Изчислено на живо от истинската орбитална механика на Луната (astronomy-engine) — не е фиксирана таблица, датите се изместват леко всяка година.